Сутринта е студена, мъглива, преливно есенно-зимна... Рано е, тъмно е, ти още спиш... Изглеждаш така неуязвим в съня си, така както никога не може да си в будно състояние. Ставам с мисълта за чаша ароматно, горещо кафе и след няколко минути то вече е в ръцете ми. Харесва ми натрапчивия, силен, опиващ аромат на прясно кафе рано сутрин, както и топлината на чашата гореща течност. Застивам със затворени очи за няколко секунди, наслаждаваща се единствено на интензивния аромат, сякаш той единствен е в състояние да ме събуди и наистина го прави.

  Отпивам глътка и течността се разлива меко в гърлото ми и леко ме замайва силата ù. Като силна прегръдка се разтваря топлината по тялото ми и издава усмивката на новороденото утро, полепнала по мен.

  Обичам кафе рано сутрин! И минутите щастлива самота, прекарани с мен самата и кафето. Заразява ме енергията, вплетена в тъмната течност и минути по-късно се чувствам бодра и жизнена. Унесена в мисли, не усещам как си станал, как си се промъкнал до мен... Но много ясно усещам лицето ти, заровено в косите ми, и топлата ти целувка по врата ми.

  Усмихвам се леко - хубавото на кафето е, че може да се пие както наравно със здравословната самота от по няколко минути със себе си, така и в компания с любимия човек... а да съм споменавала колко ободряваща е целувката с вкус на кафе?

"Добро утро - прошепвам едвам - Добро утро, Любов..." - и вдишвам аромата на току-що направеното от теб кафе, над чашата ти се издига пара...