Когато животът те хване за гърлото и те притисне в ъгъла нямаш друг избор, освен да му се подчиниш.
Всеки етап има своите възходи и падения. Ти избираш дали да им се поддадеш или да ги изживееш и да си благодарен. Благодарен на живота или на себе си?
Ти си животът. Ти изграждаш своята вселена. Ти създаваш своя път, а след това поемаш по него. Всичко е толкова просто, но ние го правим твърде сложно. С хилядите въпроси (???). Когато ти бъде предоставено парченце щастие го грабни, а не питай защо, какво, как, от къде. Животът е твърде кратък, наслаждавай му се. Защото докато си тук и му се радваш или ненавиждаш, утре няма да те има. Ментално, а не физически. Не, че вторият вариант е за подценяване. Ние сме хора. Човешки същества. Организми. Способни да преобърнат всичко на 360 градуса.
Докато днес е цветно, утре става мрачно. Ние сме адът, а след това го правим част от живота ни. Започне ли – няма край. Ще има моменти, в които ще чувстваш как буквално се излизва върху теб и те пари като гореща лава, която те е заляла от току що изригнал вулкан. А в други... просто ще свикнеш. Той да си е там. Понякога ще е мирен, а друг път ще се е разбушувал като море по време на тайфун.
Истината е, че това зависи от теб. От твоите емоции и възприятия. От твоите разбирания, действия и бездействияJ. Адът е неизбежна част от живота. Ти си този, които избира дали да го обладае или..... просто това да се случва от време на време.
© Мария Николова Todos los derechos reservados