Седя тук и си мисля за времето… За дните,за месеците,за годините… Преди малко разглеждах един албум със снимки…ах, любими спомени! Стана ми кофти - тъжно,плачевно,намусено...спомени хубави,но далечни - прекалено далечни! Не е често, не е честно…Плаче ми се…

   Като се видя със всички онези далечни образи нещо ме пали! Толкова беше красиво,хубаво,спокойно! Обичахме се,играехме,смеехме се заедно! Сега вече не е така! Сега седя тук сама и плача…защо ли - се питате?! Заради времето...! Питам се защо то ни променя,защо? Не е честно,не е…мразя го това време! То всеки ден променя живота ми…преди като се обърнех назад-не чувствах нищо, но сега,когато се натрупаха години виждам ясно нещата... Ще съжалявам цял живот… Мразя времето,мразя го! Защо ни променя? Защо! Аз искам да си остана дете - такава,каквато съм сега! Не искам да пораствам… даже като се замисля не искам и да стигам дотук! Защо не съм онова безгрижно лапе,което тичаше из двора с кофичка в ръка? Не е честно,не е!

   Ах,това време…!Седя в даскалото и до мен говорят някакви момичета на около 10-11 години…разлика почти никаква! Та седя си аз и ги слушам как едната казва на другата: "Уф,да можех да порасна по-бързо - искам да съм по-голяма! Видя ли го само оня пича…ше го схрускам!" Отвратих се,станах от перваза и тръгнах към тоалетните, мислейки си над думите й! Защо,защо?! Не ви ли е яко да сте деца?! Защо бързате,защо? Та не разбирате ли, че с израстването проблемите ви се увеличават - трудностите и интригите вземат връх в живота! Толкова е хубаво да си  дете…

   …Искам времето да спре-искам го по-силно от всичко! Защото вече чувствам, че тези далечни “лица” ме забравят…и аз тях! Времето ни променя - променя мисленето ни,живота ни,самите нас! Разминаваме се по улицата,но нищо…не можем да се познаем! Всеки е тръгнал по своя път….и те и аз вървим нанякъде!И пак ЗАЩО? Нима не ни беше хубаво преди….беше ни естествено! Сега остават само спомените! Аз не искам да живея със спомени,не искам! Но времето ме кара… ако беше “ни оставило на мира” сега нямаше да пиша това!Всичко е време…звучи прекалено просто, но всичко е много объркано! Не мислите ли така? Искам всичко да е както преди….но не може! Времето е отредило на човека да се роди, да живее и да умре! Времето,времето…Чувствам, че всичко това започва да звучи супер банално…сдухано… Преди да е станало късно,преди времето да ме е променило отново искам да ви кажа на всички, че ви обичам! Надали то, времето ще ми предостави друга възможност за това!................................