Преди дни в пиянството си обещах да направя нещо за една личност, с която сме заедно откакто аз самият водя съзнателен живот и вече толкова години сме като едно цяло. Това е моят другар, обичащ да го наричат Ахон. Ще ви запозная с един негов ден.
Един нормален ден за повечето, но не и за него, трябва рано да става, а това е сравнимо с трудността да бъдат опазени седалките на стадиона в поредното столично дерби. Времевия интервал от озвучаването на телефона, през неговото удряне в земята до самото напускане на спалното отделение е мъчителен дори и за съседите.
Денят му преминава в учебни занятия, за които закъснява вече с времетраенето на една футболна среща, но това него не го притеснява, важното е да се види с колегите и да събере съмишленици за бир-феста след това.
Стаята е на няколко километра път, но поне по коридорите има свежи попълнения, ето от далечината се подава поредното. Разстоянието не е проблем да се задейства доброто зрение и да бъде локализиран размера на тези прекрасни ...