От сто години моят генетичен набор бива подмятан насам и натам по планетата, като лист подгонен от вятъра. А може би този танц е почнал много по-отдавна и аз просто не знам нищо за семейството си от преди сто години? Може би...
Със сигурност обаче знам, че прадядо е бил подгонен от Полша по време на първта световна, баба и майка от Русия по време на втората световна, а аз от България след края на студената война. Къде ли ще отидат децата ми си нямам никаква представа.
Най-интересното е, че в нашето семейство всички много харесваме уседналият семеен живот. Прадядо останал след войната в Русия, и не е мръднал от Москва до края на живота си, баба пристигайки в България е живяла само във Варна и София, а аз до трийсет годишна възраст живях с родителите си в София, а от там нататък в Индианаполис. Едно голямо преместване, и после дълги години уседнал живот.
Има хора, които цял живот ще искарат в една страна непрекъснато пътувайки, местейки се от апартамент в къща, от град в град, без да се задържат повече от една - две години на едно място. Има ги и в Полша и в Русия и в Америка. Има ги даже и в България.
Ние в моето семейство не сме такива. Може да сме безродници, но си държим на рода, ако може така да се изразя. Държим децата ни да се възпитават в домашен уют, спокойствие и обградени с грижи. Държим те да изградят това чувство на стабилност, което помага за оформяне на уравновесен характер. Изобщо, ние не обичаме промените, но понякога се налага.
Понякога се налага да си наслагаш парцалките в куфари, и да тръгнеш към неизвестното. Дали ще те призоват в армията, както прадядо, или ще ти откажат, несправедливо отнетото след евакуация, московско жителство, като на баба или ще ти обясняват как ти, мислиш неправилно, живееш неправилно и изобщо си някакъв неправилен индивид, като на мен, все тая. Нещо не можем да понасяме такива ситуации в нашето семейство. Много се чудя дали не е било по-добре прадядо да беше дезертирал от полската армия, или дядо и баба да си бяха останали да живеят в Сибир, или може би аз да си бях останал един исулски ортопед в София?
Колкото и да го мисля обаче извода е все един. Ако бихме могли да постъпим иначе, сигурно бихме го направили и сега да не съм безродник.
Можех да бъда например полски пан, активен член на „Солидарност“ с дълбока, непреодолима омраза към руснаците, или например руски солдат, защитник на Родината - майка, с леко презрение към българите. А можех да бъда български ортопед – патриот до мозъка на костите, с омраза към руснаците, поляците, немците, американците и повечето българи също.
Така де, ама съдбата се разпореди другояче и аз днес не мразя нито поляците, нито руснаците, нито българите или американците. Е, малко ме е страх от арабите и мюсулманите, ама и аз чета новини и съм подвержен на долнопробна манипулация, както всички други човешки същества на планетата.
При пристигането си в Америка ми проглушиха ушите със съвети от сорта „Стой по-далече от българите. Няма по-гадни хора от българите в емиграция. Българите за измамници и завистници.“ И всички тези съвети ми ги даваха българи на чист български език. Нито веднъж за осемнайсет години не съм чул от руснак, сърбин, босненец или македонец предупреждения да стоя далеч от българите. За сметка на това обаче те задружно ме убеждаваха да не се занимавам с руснаци, сърби, босненци, македонци и изобщо хората от тяхната си националност. Даже моята дългогодишна колежка – лекарка родена в Бангладеш, ме убеждава да стоя по-далеч от бангладешци, индийци и пакистанци.
Интересна работа. Човек някак не се усеща и в емиграция започва да се излага по най-просташкият начин. Че, като кажеш на някой да стои по-далеч от българите бидейки и ти самият българин не се ли усещаш, че му казваш да стои по-далеч от тебе?!? А може би точно това искаме да кажем?
Може би ние безродниците желаем да ни оставят на мира? Може би искаме всички да стоят далеч от нас и да не ни закачат? Може би това е самата същност на стремежа за емиграция? Не си социален човек, не се чувстваш комфортно в група, гледаш да живееш така, че нито обществото да ти пречи на теб, нито ти на него, един вид искаш всички да те оставят на мира, и ето ти проблем. Карат те да се записваш в армията, налагат ти къде да живееш, или къде да не живееш, показват ти мястото ти, налагат ти мнението си и се опитват да моделират мисленето и поведението ти. Ай сиктир!
Май е точно това. Ние безродниците нямаме никаква толерантност към опитите да ни приобщат към обществото. Казваме „ай сиктир“ и си обираме круште.
Да. Кой прочел прочел. Кой харесал, кой не харесал, който и каквото...
Ай сиктир!
© Немо Todos los derechos reservados