Какво ли прави дяволът, когато си няма работа?


Акт на т(в)орене. Би трябвало да е толкова облекчаващо, а има един почти
незабележим баланс между напъването и облекчението. Нещо като всекидневна
тоалетна мъдрост; нещо като отношенията ловец- плячка; нещо като ревностно
спазван трудов договор, подписан от работник със самия себе си; нещото
удовлетворение.
Удоволствието от творението. Авторовото. Кратка кратерна активност дала горещ
остров на самодостатъчност в бездната на зависимостите. Повдигане на плътното
покривало покрило Портрета- покъртителна проява на пълната липса на
чудовищност. Тройно рафинирано разделение на личността, изпаднало в депресия от
притаената вероятност утайката да е стойностната съставка. Може би може да се
съди за някой по това, което прави, макар че такава оценка би била почти винаги
неточна, освен ако направеното вече е осъдило и екзекутирало този, който обира
лаврите и е вдъхнало живот(?вечен?) на истинския си създател.
Колкото и потентно да бъде нечие поколение, ако то не извърши завършващо с
инцест обезсмъртяване на създателя си, загубва първопричината за съществуването
си и припознава правдоподобни интерпретации с различна степен на абстракция.
Новодефлорираната генерация лесно забременява, давайки възможност на баща си да
забременее и роди нейната сестра-дъщеря. Или пък: Син-Майка-Син+Брат…
И все пак, колкото и необичайно да мирише, не трябва да забравяме, че нейде из
влажните джунгли вирее едно (а може би повече…) племе, което намира миризмата на
чист човек за отвратителна. Те не се къпят (изобщо, въобще без майтап) и може би
нашето облекчение за тях е сладникав парфюм.




Избор мизерен-
продължаваме цикъла.
Или.
Спираме това най-първо,
(най-горе, най-вляво,
най-вътре, но не мъртво)
начинание;
от на друга работа нямане
се захващаме
и
се разгащваме
да си правим деца на децата.
Резултат-
Опашат рогоносец
плюс бонус-
вилица десети размер...