Ако машината на времето съществуваше...
Колко пъти трябва да повториш една грешка, за да разбереш, че си сбъркал? Колко любими хора трябва да загубиш, за да разбереш, че животът е единственото богатство? Колко лъжи трябва да изтърпиш, за да разбереш цената на истината? Дали наистина вървим напред, както всички говорят? Дали, стремейки се да спечелим повече, няма да загубим малкото, което имаме?
Незначителният ми житейски опит ме е научил, че материалното в този свят е нещо съвсем преходно и несигурно. И въпреки това защо все повече хора си поставят такива цели – пари, коли, висок стандарт на живот? Всичко това променя хората. В края и в началото на това чудо, наречено “живот” всички сме равни. Някъде по средата нишката се къса, нишката, наречена “човечност”. Защо този стремеж към повече се е загнездил в обществото и се разраства, завладява като чума? Защо моралните ценности все повече избледняват? Къде бъркаме? Къде изгубихме себе си?
С всеки изминал ден мечтите стават все по-трудни и ...