Алкохолът мога да свържа с всичко, освен с работата. Там мога да си позволя само и единствено да съм махмурлия. Не че не мога да съм пиян, но не е за предпочитане – особено когато работя с машини или с тежести, които могат да ме убият или оставят инвалид. Но с всяко друго нещо от живота мога да си го позволя. Мога да му дам да ме води, да ми помага с човешките емоции, които за мен са повече от сложни.
Имам безброй примери за това. Само идеята да съм част от живота на хората ме плаши. Да изляза с някого, да помогна с нещо, да ходим по кафенета, концерти, събирания, на гости, басейни, сладкарници, музеи – всичко това ми се струва безсмислено и изисква твърде много усилия. Да не говорим за емоционалната тежест, която носи. Да бъдеш човек, или поне да се преструваш на такъв, е твърде изморително. Трябва да се трудиш твърде много, за да бъдеш част от колектива, само за да бъдеш приет.
Често, когато телефонът ми звънне, не искам да вдигам. Не искам да знам за каква глупост ме търси човекът о ...