Алкохолът... Той е бил там за мен, когато съм искал малко спокойствие и самота. Помагал ми е да се насладя на живота, когато ми е било тежко, когато не съм имал сили да споделя болката си. Пазил ме е от най-лошото, което може да му хрумне на един човек. Но взима, взима твърде много от теб, че да се нарече хубава приятелска връзка. По-скоро е токсичен любовник. Не ти дава да излезеш без него, защото вече не си ти без неговата "любов" и "грижа". Почваш да губиш представа за нормалното, както и за себе си и кой беше ти наистина без него. Доста токсична и заключваща връзка, ако трябва да съм честен. Но продължавам да го търся, независимо от всичко, което ми е сторил. Защото мога да се сетя и за хубавото. Въпросът е докога ще има хубаво и кога ще премине само към лошо. Това, което прави алкохолът за мен, никой приятел не може да го стори, но и никой враг не може да ми навреди толкова.