Никой не е в състояние да мисли за себе си, но той може да се самоусеща. Най-добре от всички се самоусеща Бог, ако Той разбира се съществува. Но на тази основа Той би могъл да бъде дефиниран като субстанция тъждествена с тоталното самоусещане, защото Бог е именно това. В това се състои и неговата неделимост. Защото Той е всичкостта събрана в числото 1. Най-загадъчното от всички числа. Всички останали числа могат да бъдат разложени на суми и произведения, но единствено с числото 1 това не може да бъде сторено. Бог не мисли, защото това не му е необходимо, защото неговата свръхавтосензитивност е равносилна на абсолютна интуиция и телепатия. Тя му позволява да е извън Времето, знаейки в един и същи миг какво се случва в това Време за времеви точки произволно разделечени една от друга. Ако приемем, че Времето представлява една темпорална вселена, то Бог е успял да я надрасне и да застане извън нея. По този начин Времето като цяло (причислявайки към него и безкрайноотдалечената темпорална т ...