Благодарение на филмите (най- вече) имаме представа за този вид услуга. В някои държави, като САЩ например, да посещаваш, а още повече да имаш личен психоаналитик, е въпрос на престиж. И ако преди години това е било мода, то днес е необходимост. В забързания свят на Макдоналдс, вдигнатите на бюрото крака, стресът от срутените „близнаци” психоаналитикът е по-търсен и от личен лекар у нас по време на грипна епидемия. В нашата действителност това ни се струва излишно. А дали е така? След като толкова искаме да се „поамериканчим”, не трябва ли да се замислим и за тази тяхна „пристрастеност” или... необходимост?
Някой ще каже, че затова и имаме приятели. Да, но приятелите също си имат проблеми. В много от случаите говорим, срещаме разбиране, понякога може и да поплачат с нас, но това би ли ни помогнало? Приятелите са прекалено пристрастени, когато им искаме съвет; те се опитват да не ни наранят (дори и да виждат, че не сме прави), а това може да ни отведе в грешна посока. И докато си излива ...