Аз съм барабан! Даже, дали не съм и тъпан?! Много вибриращ, ритмичен инструмент. Всеки си мисли, че е много лесно да се свири на него. В политически план, кой ли не би в свой си ритъм. Поне така си мислеха. А, аз си вибрирам. По моему. Трептенията се разливат около мен и се усещат от околните. И нямат нищо общо с ударите на "барабанистите". Но пък, поради непрофесионалното свирене, кожата се уврежда трайно. Бог знае защо, барабанистите си мислят, че колкото по-силно удрят, по-голям ефект ще постигнат. Ми - не! Резулататът е пагубен за инструмента. Днес гледах по БТВ проф. М. Константинов. В България живеели около 6.5 милиона, а заедно с тия, по света - 8,7. Та, това са броя барабани, на които неуспешно се опитват да свирят политиците. Не мисля, че има друг инструмент, който така да влияе на човека. Даже, чисто физически. Пулсът, кръвта се стараят да влязат в синхрон с темпото на барабана. Всички, попаднали в обсега на тия звуци започват да пулсират заедно. Това е огромна енергия! Тя е способна да гради и да руши. Да напомня, че стените на Ерихон са сринати от синхронните вибрации на тръби и човешки стъпки! И, когато политиците произвеждат а синхрон, представяте ли си ефекта? Земетръсен! И не осъзнават, че трябва да търсят синхрон! Събиране на енергията!
Та, аз съм барабан, с почти скъсана кожа! Останалите, все още здрави, или нови, се нуждаят от защита! Щом не умееш да свириш - взимаме ти палките!
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados