Безкрайно. Безкрайно ми се спи. Но познатият монотонен шум е непреодолим отново.”Любимата” ми кукувичка е на ход и, за хиляден път, ме вади от унеса...
Къде съм? Кой ме събуди в действителност? Защо съм буден, а продължавам да сънувам?
Обичам лицето ти. Обичам да го сънувам. Да виждам негледайки, да усещам недокосвайки. Без нужда да доказвам твоето съществуване, аз те чувствам. Защото те сънувам. Безкрайно.
Някой отново искаше да прекъсне съня ми. Да ми каже “Толкова за днес” и да ме хвърли в сянката на ежедневието. Но този път не се получи. Всеки път, когато тъжно си разказвах наум за теб, си мислех, че, ако някой не бе казал “Толкова...”, сънят нямаше да свърши. Така мисля аз – мисля, че сънищата са безкрайни.
Безкраен ще бъде и моят сега, сънувам лицето ти. Чувствам очите ти, впиващи, изпиващи, ненаситни. Пускат ме зад себе си, всмукват ме жадно и чувствам как щастливи са от моето сладко крушение. Губя се в тях, но не ме оставят да се изгубя. Безкрайно.
Чувствам косите ти. Люлея се. ...