Животът на всеки човек завършва със смъртта му. Тази гостенка е заселена в душите ни още от най-ранните ни години и остава с нас докато в края на крайщата не вземе това, което иска. Безжалостно изтръгва душата на жертвата си и изчезва така, както и се е появила.
Едва ли има много хора, които могат да избират дали да се вкопчат в живота си или не. Този, който се бори за него, вероятно ще спечели няколко мига, през които да си припомни всичко хубаво и да си прости за лоши постъпки, но в крайна сметка умира, неуспял да постигне своето спасение. Този, който избира смъртта се примирява с нея. Той не вижда смисъл да се обръща назад при положение, че там няма нищо, за което да живее, или просто приема участта си, примирявайки се с нея, дори може би много преди това.
"Налята ти е 1 чаша живот. Може да я изпиеш, разлееш или изхвърлиш, но какво ще загубиш?" Нещо подобно пишеше на дъската в старата ми стая по музика и е напълно вярно. Може би човекът, който избира смъртта, прави именно това - изх ...