Под прозореца ми едно момче прави серенада. Не на мен, а на девойката от Първия етаж. Заслушвам се в рефрена:

„… Не мога с думи да ти кажа

колко те обичам аз!

Но мога с устни да опиша

тази непокорна страст.“

     Усмихвам се! Лесно му е на него, да описва любовта си! А аз трябва да напиша есе за това, какво може благата дума. На всичкото отгоре, от три дни нямам Интернет. Което ще рече, че и цитати не мога да използвам. А той дрънка и се дере: „… мога с устни да опиша…“ Нека си пее момчето и да описва! Не ми пречи.

     Първото нещо, което се сещам за думите, е Светото евангелие от Йоан. В първа част, първи стих е казано: „В началото бе Словото. И Словото бе у Бога. И Бог бе Словото.“ По-нататък, в трети стих е написано: „Всичко чрез Него стана и нищо без Него не е станало.“ Щом Бог е Словото, значи То може всичко! Та една желязна врата ли ще му се опре?! Абсурд! Май по-добре е да пиша есе на друга тема. Но се сещам, че този превод на Библията не е коректен. В оригинала пишело не Слово, а Логос, което означава звук, трептене, вибриране.

     Това променя нещата! Няма да се налага да обяснявам какво може Бог. Отдъхвам си с облекчение и си казвам: „Напред – към разгадаване на народната мъдрост!“

     От гледна точка на граматиката изречението „Блага дума желязна врата отваря“ е просто, защото съдържа само едно сказуемо (отваря), но философският му разбор е толкова труден, та чак невъзможен и ако ми следиш внимателно мисълта, Читателю, след пет минути ще клатиш глава като кон на празна ясла, ще цъкаш с език и ще викаш: “Верно, бе! Не било толкова просто!“

     Дисекцията на това народно умотворение трябва да ни даде обяснение за смисъла на основните му съставки: дума – блага – врата – желязна – отваря и на тяхната взаимовръзка, в смисъла, който е вложил авторът.

     ДУМАТА е съвкупност от звуци, която има смислово значение, т.е. изразява предмет, явление, качество, действие или обстоятелство, при което то се извършва. Звукът е надлъжна механична вълна – трептене на материята, което се предава като периодична промяна на налягането (вследствие сгъстяване и разреждане на средата) и се възприема от слуховия апарат. Когато дадено тяло трепти, в заобикалящия го въздух възникват звукови вълни. Те предизвикват налягане върху тъпанчето на ухото, в резултат на което се получава възприятието за звук. Звуковите вълни се характеризират със свойства, присъщи на всички вълни: честота, дължина, период, амплитуда, интензитет (сила), скорост и посока на разпространение.

     Всяка дума има свой звуков еквивалент, но не всички звуци и звукосъчетания са думи в един отделен народностен език.

Винаги ми е било интересно защо хората говорят на толкова много, различни езици. В Библията е записано (цитирам по памет): „И като видя Бог, че хората строят кула във Вавилон и искат да станат богоподобни, много се разгневи и направи така, че те започнаха да говорят на различни езици, спряха да се разбират и се пръснаха по всички краища на света.“

     Не мисля, че това е истинската причина. По-скоро строителите са се пръснали и не са достроили Вавилонската кула, защото не са говорили на един език. А това също може да се тълкува в преносен смисъл. Имам предвид, че са имали разногласия: по архитектурния план, технологията, материалите… но най-вероятно не са били доволни от заплащането?! И сега често казваме: “Ти не ме разбираш!“… „С теб говорим на различни езици.“ И т.н. Общият език, в буквалния смисъл, събира хората в племена, народи… И така ги разделя от другите. А веднъж разделени, те стават чужди, непознати. Казано метафорично, светлината между тях изчезва, пада мрак. И ако решат да тръгнат един към друг, пристъпват плахо, с недоверие. Не знаят къде стъпват и какво ги чака в тъмното.

     Правени са опити и в древността, и в близкото минало – на какъв език ще проговорят деца, поставени в пълна изолация, без да им се говори. Експериментаторите са се надявали, че ще проговорят на този шумеро-вавилонския език, при който Бог се разгневил. Да, ама не! На никакъв език не проговорили децата. Само мучели и блеели. По-скоро имитирали звуците на животните около тях. Тук ще отворя една скоба, за да споделя, че до 5-6 годишна възраст Айнщайн също не е можел да говори. Не знам дали е блеел и мучал. Едва ли. Все пак не е израснал сред овце и говеда. Чувал е и е разбирал какво говорят хората около него и е мислил! Фантазирал си е разни картинки! Знаете какво казват за Първите седем. Това е най-важният период в живота на човека. Най-важният е защото тогава се изграждат синапсите в мозъка – връзките между невроните на лявото и дясното полукълбо. По това се различават гениите от обикновените хора – по броя на синапсите. Вече знаете как да си възпитавате децата и внуците. За нас вече е късно.

     Все пак за успокоение ще ви кажа, че Коефициентът на интелигентност не е най-важният критерий за успех. В пъти по-важен е Коефициентът на емоционалност. Но това е друга тема. Казвам го, за да не страдате за Първите седем. По-важно е да сте били обичани и да сте ги изживели усмихнати и щастливи. И за да знаете как да възпитавате децата.

     БЛАГА е определение към подлога, а като част на речта – прилагателно. Това пояснение на автора е от изключително важно значение, защото от него зависи кои жлези какви хормони ще отделят. Слънцето може да е топло и приятно да грее, но може да е жарко и да изгаря. Същото е и с думите. Могат да лекуват, да убиват, да сеят страх, да носят радост и щастие… От едни думи ни облива студена пот, смразява ни се кръвта, засяда буца в гърлото, свива ни се тревожно сърцето, а от други – се разтапяме от удоволствие, усмихваме се щастливи, пърхат в гърдите радостно пеперуди. Затова е важна тази благинка. За да закове категорично пояснението, че иде реч за дума, която носи положителна емоция. Физиката и химията на тази емоция не е толкова важна, но не е излишно да се знае, че изреченото достига и се осмисля в командния център на Вегетативната нервна система – хипоталамуса – структура в средата на мозъка, част от така наречената лимбична система. Част от тази система е и жлезата хипофиза, известна като Седмата чакра (основните жлези са седем, но общият им брой е хиляди), която изпраща хормони чрез транспортната система – кръвта – до останалите жлези и издава заповеди какво да се случва. Най-интересната заповед е „Бий се или бягай“, която се получава при възникнала заплаха. Тогава повечето основни жизнени процеси на клетките, като хранене и детоксикация, се блокирват и цялата енергия се изпраща към мускулите, които трябва да се справят с опасността. Хормонът адреналин, отделен от задбъбречните жлези (Третата чакра), в този случай е полезен, помага ни да победим опасността или да избягаме от нея, но… Има едно много важно НО. През този период на стрес имунната система е блокирана и ако той продължи прекалено дълго, тялото се разболява. Веригата се къса там, където е най-слаба.

     Нас обаче ни интересува противоположната ситуация. Не когато желязната врата се затваря, заключва, залоства, а когато хормоните на щастието (произвежда ги тимусната жлеза: допамин, серотонин, окситоцин, ендорфини и др.), като невротрансмитери, достигат до мозъка и тържествено заявяват: „Времето е прекрасно! Слънцето приятно прежуря! Подухва тих ветрец и разнася аромата на треви и цветя. Птичките пеят! Животът е прекрасен! Отворете широко желязната врата! Идват ни приятели на гости и трябва да ги посрещнем с разтворени обятия!“   

     Първо, да уточня, че ЖЕЛЯЗНАТА ВРАТА е метафора. Това е ясно на всички, но знаете ли защо хората често използват този езоповски език? Защо обясняват с притчи някои житейски ситуации, духовни закони? Защото това е нашият праезик и много по-лесно се разбира. Затова и Иисус е говорил с притчи на простолюдието. Преди да овладеят членоразделната реч, хората са комуникирали чрез мисловни образи и картини. Телепатично. Повечето от нас са изгубили това качество, но надарените екстрасенси го владеят.  Казват, че с тренировки всеки от нас може да си възвърне тази способност. Животните също умеят да комуникират телепатично. Ако имате куче, можете да се уверите. Научете го на някаква команда! Например да лае, когато му кажете „бау“. Затворете го в съседната стая и мислено му дайте команда „бау“! Добрите дресьори винаги успяват. Ако при вас не се получи, ще трябва вие да лаете. За наказание. Това беше шегичка, но образното мислене е факт. Индивидуалното неосъзнавано, т.е подсъзнанието, и сънищата винаги са в метафорични картини и трябва умело да се тълкуват. А иначе „желязната врата“ е препятствие: заключено човешко сърце, недоверие, страх, неприязън… Чувства, които правят един субект трудно достъпен. Как се преодолява тази бариера? С блага дума? Така твърди народната мъдрост, но истината е, че става ТРУДНО! Много трудно!

     Принцип в медицината е, че всяка болест се лекува според начина, по който е възникнала. Ако сте си счупили и разместили някаква кост, как ще я наместите? С хапчета, сиропи и внушение не става. Трябва отново силова интервенция. Ако ви е ухапала отровна змия, е нужна противоотрова. Екстензията, т.е. опъването на костната система, не помага. Ако желязната врата се е затворила в резултат на измама, предателство, заплаха и т.н., как се печелят отново доверие, приятелство, любов? Достатъчно ли е само изричането на блага дума? Панацея ли е тя? Защо народната мъдрост дава този постулат? Ако е можело с благи думи да се освободим от петвековното турско робство, защо не сме го направили? Как са разрушили евреите стените на Йерихон? Как е превзета Троя? Отговорите изобщо не са от благите: с кръв, сила, коварство.

     Ето, че станах адвокат на Дявола! Вместо да затвърдя убеждението, че с търпение и любов всичко се постига, започнах да правя други внушения – че тази народна мъдрост е мит и легенда. А може би… Ами ако метафората не е желязната врата, а благата дума? Ако желязната врата е истинска, а в благата дума е закодиран някакъв ключ, вид оръжие. Нещо като освободителна война, която да свали тиранията; нискочестотен звук, който взривява материята; троянски кон, пред който защитниците сами отварят желязната врата?  А, как мислите?

     Онова момче, отвън, пак се разпя:

„… Не мога с думи да ти кажа

колко те обичам аз…“

     И той не може, горкият, с думи! Предлага с устни да опише непокорната си страст.

     Ха, спря да пее!

    Стори ми се, че вратата на Първия етаж се отвори – дебела, желязна, блиндирана врата. Прещрака няколоко пъти резето, скръцна, отвори се и пак се затвори.

     Май го пуснаха да влезе?!

     Може пък и да излезе вярна тази поговорка: „Блага дума желязна врата отваря.“