„Не убивай!”
Много дълго се чудих за коя по-точно заповед да пиша. Първоначално изборът ми се спря върху третата Божа заповед, а именно „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.” Да, има какво да се каже, факт е, че несъзнално по десетки пъти на ден изговаряме името на Бога и то без основателна причина. Но току що, като преписвах заповедите в тетрадката си, една заповед, поставена под номер седем, ми грабна ума.
А тя гласи „Не убивай!”. Кратко и ясно, точно като заповед. Замислих се - защо такава страшна и жестока заповед е поставена под номер седем? Ако аз бях писала Библията, то без съмнение бих я поставила под номер едно и то с удебелен щрифт. В почти всичките заповеди ми направи впечатление, че Богът е в центъра на вниманието, той е всичко, той е въздух, вода, земя, огън. Той създаде хората и той позволи да се избиват помежду си. Ако имаше конкурс за най-егоцентричен човек, то обезателно Бог щеше да го спечели. Но Бог не е човек, а и такива конкурси не се провеждат.
Според мен, с цялото ми уважение, Бог е типичен човек, той поставя себе си пред продукта, който е създал в лицето на хората. Бог е себичен, той поставя на първо място вярата и уважението на хората, пред зверствата извършвани срещу тях в продължение на хиляди години.
Напоследък все по-малко хора си спомнят за тази прословута седма заповед. По новините през ден гледам, как еди кой си наръгал с нож приятелката си, защото бил много ревнив, как деца се бият до смърт, само за да защитят крехкото си его, как някой подземен бос заложил бомба в колата на друг, само защото му дължал пари. Започвам да се чудя светът ли се побърка или аз нещо не съм в ред. За мен дори мисълта да посегна на чужд живот ме погнусява и ме кара да се срамувам от себе си. Никой няма право да ти отнеме най-личното нещо, подарявано ти някога. Ама ходи го разправяй на света, мен нещо не ме слушат.
Аз за новата година искам да си пожелая това „клане” да спре. Клането по пътищата, клането между неразбирателството у хората, клането навсякъде. Защото, колкото и клиширано да звучи, се живее само един път, после изчезваш и не се знае къде се пренасяш, а и звучи някакво много тъпо някой да ти отнеме живота, все едно на мен да ми отнемат Мърко, той си е лично мой, както живота си е лично твой. Пази го със зъби и нокти, че светът наистина е голям, но не отвсякъде дебне спасение.
© Котка Todos los derechos reservados