„Доста трудно е да кажеш кое донася щастие. Със сигурност това не са бедността и богатството.“ Това бил казал някой си Франк Маккини преди не знам си колко време. За бедността нямаме нужда от доказателства, а в последно време все повече натрупани споделяния на хората от другата страна ни убеждават, че и богатите май плачели. Но ако е така, къде тогава се намира това пусто щастие и в кой паричен поток се наблюдава най-често присъствието му? Средната класа? А в средната класа не е ли всичко средно – и ежедневието, и хотелите, и ресторантите, и емоциите? Ако сме от средно богатите (или средно бедните) и животът ни е плавен и последователен като кардиограма на смъртник, това би ли ни направило по-щастливи? Стийв Джобс пък бил призовал преди време някакви студенти да последват сърцето си, защото то вече знаело отговорите. И наистина, ако сме това, което сме, и следваме желанията си, може би ще открием острова на собственото си блаженство. Но чудя се аз, как да чуя гласа на сърцето си, след ...