Боли ли?
Боли ли?
Това ли е твоето наказание? Това ли е твоята съдба? Какво направи? Къде сгреши? Не плати ли достатъчно? Това ли ме питаш, сега ще ти кажа... Помниш ли, когато стоях до теб обляна в сълзи, а ти дори не помръдна, дори не забеляза... Нямаше смелостта да ме погледнеш, не намери думите, с които да спреш страданието ми... Тогава замисли ли се как се чувствам аз, или отново мислеше за себе си? Е, аз сама мога да си отговоря - егоизмът ти няма граници! Помниш ли, когато аз бях до теб при появата на всеки проблем - АЗ и само АЗ, а накрая к'во получих - презрение и омраза! Помниш ли тези моменти, а? Само аз бях до теб, нали? Само аз те подкрепях, нали? Ти си глупак! Сега съм силна... сега аз съм егоистката... сега аз съм студената, момичето с късче лед вместо сърце... сега те смазвам и ми харесва... сега съм в ума ти... сега съм твоят кошмар... Ще платиш за всяка сълза, капнала от тези очи, ще платиш за всеки миг, прекаран в самота, ще платиш дори за леденото ми сърце, което крещи "МРАЗЯ ТЕ!" Коя бях аз - глупачката ли? Тази, която сама се прецака - ДА, но сега ти ще платиш... Смешно ти беше, нали - е, сега аз ще се смея, докато мачкам сърцето ти, докато разбивам мечтите ти! Смешно ли ти се струва това?! Смешно ли ти се струва, когато сълзите са по твоето лице, а аз съм тази, която има смелостта да те погледне в очите и без капка милост да продължава да те тъпче и наранява?! Дали това е твоето наказание - не това е МОЕТО ОТМЪЩЕНИЕ! Границата между любовта и омразата казват, била тънка - е, аз я прекрачих! Боли ли, а? Боли, знам - време беше и ти да го разбереш! Сълзи ли - да, знам, кофти е, но не ми пука, аз съм лед! Хайде, нарани ме сега - не можеш, нали, нямаш сили, чувстваш се като нищожество.Е, "мили мой", това беше моят живот, добре дошъл на сцената! Страх те е - и мен ме беше страх, но вървях напред, не спирах дори за миг! Ти не можеш, нали, винаги съм го знаела - имаш слаба психика, нямаш сили да продължиш, аз бях твоят стимул... А сега накъде? Сега накъде ли - ами не знам, ти реши, но не можеш, трябвам ти aз. E, НЯМА МЕ! Една крачка те дели от ръба. Аз вечно ще съм в мислите ти, в съзнанието ти, в спомените ти! Ще усещаш аромата ми навсякъде! Ще се постарая вечно да съм там и да те боли, за да разбереш как се чувствах аз през тези три години!
© Светослава Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много болка е скрита в сърцето ти,щом сега изпитваш омраза. Познато чувство...Браво на теб,Браво,че си съумяла да се изправиш и да продължиш,но не се забравяй в отмъщението,то не е нужно.Той сам ще разбере какво е болката,дори да е след време,ще осъзнае какво в изгубил...всичко се връща казват хората...
-
Мерси И наистина това есе ме направи още по-силна
-
Уау доста е страшничко и изпълнено с толкова омраза.Много въздействащо и чувствено.Моите поздравления,много ми хареса.Давай нарани го,но помисли и за себе си,имай силите да продължиш напред без него,без омразата и спомена за болката;просто се усмихни на слънчевия ден
-
Браво!!! Произведението е супер. Страшно много ми напомни какво се е случвало с мен и ми даде сили да продължавам да се боря напред!! браво
-
за тези три години си събрала доста...Вярвам ти, знам какво е,поздравявам те и вярвам че това есе те прави още по-силна, поне при мен така се получи... Поздрав и карай напред...Не се спирай да му помагаш, но не се и забавяй за да му вгорчиш живота...сега всяка минута е важна,не я пропилявай за него..!!!
поздрав и едно сърдечно смайлче за да разчупи леда поне за малко и да се усмихнеш
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
