Болка
Най-трудно е да продължиш, когато те наранят. Най-трудно е да продължиш с болка в сърцето. Когато всеки ден се събуждаш с мисълта, че този ден ще е по-добър, но се сещаш за очите му. Мислиш си как сърцето ти вече е преодоляло болката, но тогава се сещаш за гласа му и как ти говори. Болка са само спомените, добри и лоши. Боли те, когато го виждаш как я гледа всеки ден. Болката е да знаеш, че него не го боли толкова много. Толкова, че да не ти стигат силите да заплачеш. Усещаш болка дори, когато сънyваш. Сънищата ти са изпълнени със миналото. Всеки грозен момент, събран в един най-непоносим. Ужас те обгръща, когато този сън е като вечен. Продължаваш да гледаш с топлина в очи, а той нея -с дълбока искра. Трудно е да продължиш с тази болка в душата си. Трудно е да се бориш с душата, копнееща за неговата усмивка, с живота и с кошмарите. Болка е несподелената любов. Болка са раните в сърцето, причинени от любовта. Болка е миналото и настоящето, но е най-силна сега.