Ще призная за тъгата в сърцето ми... Ужасно боли да знаеш, че човекът, който обичаш, е с друга... че прегръща нея, че целува нея... че жадува за нея... тежко е да... боли ме... плача, но какво от това? Проливам сълзи и не спира да боли. Всяка вечер сгушена във възглавницата си мисля за него... за този, който не мога да имам. Може би не знаеш как боли от самотата, от неизвестността. Може би не знаеш как боли, когато силно искаш някого, а той не е до теб. Може би не знаеш как сълзи се стичат, какво е болка нали не знаеш, но аз не искам никога да разбираш, нека мен да ме боли. Каквото и да правя, каквото и да говоря, ти винаги ще си в моите мисли. Винаги ще си част от мен. Мечтая да бъда твоя и ти да бъдеш мой. Искам да ти дам цялата си обич. Искам да ти се посветя изцяло, но ти не ми даваш възможността да го направя. Не минава и ден, в който да не плача за теб... не минава минута, в която да не мисля за теб. Искам те всяка секунда до мен, но уви, това е невъзможно. Бих искала някога да съм в твоите ръце, да милваш лицето ми, да прокарваш пръсти през косата ми, да галиш тялото ми. Всяка част от мен е твоя... Искам да бъда до теб... да те подкрепям... да те обичам... да ти помагам. Копнея да те имам. Странно е, че след всичко това продължавам да те обичам, но тази любов малко по малко се превръща в болка. Все по-силно изгаря моето сърце. Някои приятели ми казват да забравя за него, но нима е толкова лесно да забравиш човек, когото обичаш така силно?! За мен надеждата умира последна... Ще се боря! Ще направя всичко да си го върна!
© Лидето Todos los derechos reservados