Има ли смисъл да обичаш някого, който не те обича. Мислиш за него непрекъснато - сутрин като станеш, първото нещо, за което се сещаш, е този човек, мислиш за него през целия ден, не можеш да се съсредоточиш върху това, което трябва да правиш, вечер преди лягане пак мислиш за него, дори едвам заспиваш, през нощта ако  станеш до тоалетна, пак... (добре, че рядко сънувам), с две думи - побъркваш се. И какъв е смисълът да мислиш за този човек,  дето се казва "той хич там не е",  но ти продължаваш, и защо, сам не знаеш. Всъщност знаеш, - защото си влюбен, но каква е ползата - няма такава, само се тормозиш и нищо друго. А не става и да го забравиш току-така или трябва да мине много време, или да се появи друг човек, но пък е тъпо да искаш да бъдеш с някого, само за да забравиш предишния човек, това би било доста егоистично, но нали любовта е най-егоистичното чувство (не съм го излислил аз, а един писател). Отначало не можех да проумея, как така любовта може да е егоистично чувство, толкова е хубаво човек да е влюбен ! Но като се замислих, май този писател е прав, защото като си влюбен, ти е хубаво на теб, а не на някой друг, нали!? И какъв е изводът от всичко до тук -  абе гадна е тая работа с любовта, май е по-добре да не съществуваше! Явно хората с право казват: "сърцето не страда за нещо, което очите не са видели". Виж, споделената любов сигурно е друго нещо, там вече не знам как стоят нещата, Вие му мислете :)