Хора. Суматоха. Ехо от гласове. Плач на дете. Отваряне на врата. Зала. Важна особа. С книга в ръце. Тиха музика. Класика! Затаеност. Глас на водещата ритуала. Ето и младоженците. Тя - с дълга бяла рокля и с воал на лицето. Той - с черен костюм и сива риза. Бащата води девойката. Вълнение. Хълцане. Някои плачат. Съжаление. Но и радост. Гледам настрани. Като призрачна сянка наблюдавам онези хора. И него. Знам, че е прекрасен. На път да се бракува в земния живот.
... Какво е любовта? Сметка? Пари? Или задружно семейство. С много деца. Подкрепа. До старини. Менделсон. Размяна на пръстени. Вричане. Моето сърце тупти от вълнение. Гледа в техните очи. Влюбени са - размишлявам. А може би са щастливи. Ден и нощ се сливат в безкрайна прегръдка. Мислите ми са поредната тайна на сетивата. Прекъсва ме звън на чаши - от шампанско. Гласът на жената ги обявява за съпруг и съпруга. Целувка - бегла. Ръкопляскане. И пак, и пак. Раздвижване. Отново целувка - по-настойчива, упорито мамеща душата ми. И там съм, и ме няма. Духът се отделя от тялото, за да отиде в друго измерение. Помолих за лична услуга господаря на отвъдното - да ги видя. Получих я. За кратко. Оцеляващи мигове. Насечени секунди. Думи, тежки, надвиснали като ледени сталактити.
Скоро моето време изтича. Тръгвам, оставяйки любимия в прегръдките на сияещата съперница...
Връщането назад е невъзможно. Тишината ме обгръща. Миналото е прекършен вик от спомени. Напрегнат стон от излъгани нежни устни. Кълбо от празни и сиви тегоби. Небесен лъч от жажда за омиротворяване. Крехки и топли рамене. В пазвата ми е заспала надеждата. Сама съм. В сърцето събирам слабите отражения на вярата. Тъгата е чуплива и насечена. Пътят е дълъг и тъжен. Обещах да се върна, а как не желая! Думите се вплитат с чувствата и роптаят срещу изреченото. Волята е режещ грохот на настоящето. Отрезвявам копнежите, а крилата ми са с ангелски лица. Дяволът се смее зловещо и сочи ме с пръст. Ехидно ехото се удря с усещането за падаща лавина. Притварям очи и искам да запазя топлината от лика любим. Хората се с разпилени маски от души. Желанието и реалността са подтисници на въображението. Парад на съсухрени дъги от обич. Тялото е с размерите на хищник. Двойнственост и паралелен свят. Разпадам се и някак ми е леко. И бялото е с паяжина от крехкост. Съсирен шепот от далечен плач.
Тунелът на светлината и спокойствието ме поглъща. Край!