Бях продадена, изтъргувана. Затова чаках.
Бях продадена, изтъргувана. Затова чаках.
Имахме уговорка. Устна. Знаех си, че трябваше да я скрепим и по друг начин. Кръвно например - като братя. Пасувах. И без това не му беше чиста работата, само главоболие докарваше... Кому беше нужно да се забърквам?!? Но имах ли избор? Много ми се искаше да каже "да", да излъжа, да се престоря на недоразбрала, но истината беше, че преди 10 години ми го бяха насадили. Сделката била замислена още с моето зачеване или ако трябва да бъдем по-конкретни, с определянето на пола ми. Бях продадена, изтъргувана. Затова чаках. А и какво друго можех да направя? Има моменти в живота ти, които можеш да промениш. Можеш да подредиш доминото така, че да не падне. Но сега и да пада, и да не пада, нямаше никакво отношение. Колко още? Това чакане ме изнервяше, влудяваше... Обикновено беше точен. Не до последната минута, но все пак държеше на думата си. Рядко подраняваше. Разбира се, случвало се е, но да ви кажа честно, аз не обичах. Навреме. Това е всичко, което исках от него - да дойде навреме. И да си тръгне. О, да! Това не мога да не му го призная - обичах го, защото беше точен. Но го обичах и защото знаеше кога да си тръгне. Една седмица и нито ден повече. Иначе рядко закъсняваше. Умееше да ме закове за леглото календарно. Не обичах срещите си с него. Минаваха болезнено. През повечето време дори не се усещаше присъствието му. Но той знаеше как да напомни за съществуването си. Правеше го някак драматично и подмолно, плавно, за да го забравиш, а после... Ах, как го мразех! И накрая се отказвах да до чакам. Да идва. Ако ще. Но винаги идваше. Дойде ми и този месец.
© Ели Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Прилично и много добро с лееек сарказъм....Първо го прочетох бегло,но след последното изречение го повторих
-
Всъщност, есето е много прилично. Никъде не се споменава "цикъл", "менструални болки" и т.н. А ако се махне последното изречение, ще се загуби целият смисъл.
-
Тъйййй, твоята творба събуди в мен доста емоции. Така съм се чувствала само още два пъти след прочит на есе. Веднъж, когато се натъкнах тук на есе, чието име не помня, нито пък това на авторката му, в което под формата на Закон /Член 1, Член 2 и т.н./ бе описала своите сексуални преживелици. Другият случай бе, когато една дама на доста крехка възраст бе описала вагиналните си размисли и как нейната собствена вагина крещи "Гладна съм". Винаги съм вярвала, че всяко нещо в този свят може да бъде предмет на изкуството, но ... има неща, като менструалните болки например, които трябва да си останат само за нас. Желая ти по-възвишена муза
-
Поантата е добра,а иначе ..............няма какво да се коментира
-
На мен пък ми хареса. Свежо, но май наистина е за раздел хумор сатира и забава.
-
Страхотно!Изненадващ край!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
