БЪЛГАРСКИЯТ СТАЙНБЕК
НАПИСА „ФУСТАНЕЛА”
¨ За Атанас Липчев литературната критика ще пише тепърва, а авторът на „Тихият бял Дунав” ще бъде превеждан на много езици
Не съм литературен критик, за да правя обстоен обзор или да оценявам професионално написаното от такъв талантлив български писател като Атанас Липчев, който си отиде от нас твърде рано и загубата за родната ни литература е голяма, но поне от позицията на читател не мога да устоя на изкушението да изразя мнение, което не претендира за изчерпателност и същевременно вероятно рискува да се повтори в нюансите си с написаното за творбите му досега.
Спомням си, че, когато четях романа „Фустанела”, подсъзнателно у мен изплуваха образите на Стайнбекови герои. Осъзнах, че, както съм се възхищавал на майсторското повествование на Стайнбек, четейки „Улица консервна”, „Безпътният автобус”, „За мишките и хората”, „Гроздовете на гнева” или „Небесните пасбища”, така се любувам в момента и на това четиво. Странно чувство и странен паралел, но ...