Българското национално достойнство. Този така нужен елемент в съзнанието на българина, даващ му самочувствие и каращ го да се гордее с произхода и кръвта която тече във вените му. Трогателно...
И наистина прекрасно. Предполагам, че така се стояли нещата преди доста години. Трудно ми е да пиша „доклад" за българското национално достойнство, тъй като ми се спи а и имам да чета доста други по-важни неща. А и като цяло не смятам, че е останало много от него. Общо взето той бива поддържан от предимно бедни, учени хора които са наясно с всичко което са правили тези преди нас. Някои от тях. Едва ли на някого вмомента му пука за това, че ако „шепа" българи преди около сто години не са жертвали живота си за родината, сега щяхме да сме турци а жените ни да носят забрадки. Но не знам, може би би било по-добре от това да се чукат през ден с непознат и да се обличат като курви на по 15 години. Може би, относително е. Ясно е, че в един меркантилен свят уважението идва с парите. Ясно е също, че умният човек е този, който се приспособява. Но и умният човек е също този, който запазва себе си въпреки всичко - привидно и обикновено. Жалко е, че смятам че нашият свят или по-конкретно нашата държава е пълна с хора, предимно меркантилни. Предимно хора прости, за които уважението се измерва с пари, с коли, с цици и с още нещо. Жалко е, че не само аз смятам така. Но това факт. И всичко е относително, защото всичко се мени. И колкото мнения има, толкова и хора. Морал ? Звучи остаряло, а не би трябвало. Защо децата на по 15 годинки пушат и никой не прави нищо по въпроса ? Защо се друсат, чукат и псуват като хамали ? Кой е виновен за това, или те сами са си виновни ? Но всичко е относително. Защото колкото истина има в думите ми, точно толкова и няма. Не мисля че някой от вас би разбрал това, което аз чувствам. Ти, или колежката ти по литература. Или колежката ти по еди какво си. Това за което се боря, това в което вярвам. За това не мисля, че Вие сте достатъчно компетентна за да оцените този „доклад", ако мога така да го нарека. Защото Аз вярвам в едно едничко нещо, а именно в себе си. Това е моето национално достойнство, моето достойнство. Пет пари не давам за тази държава и за боклуците в нея. Спокоен съм и не ги мисля. Интересуват ме само близките ми и хората, които смятам че си струват интереса. Всичко друго е излишно, а времето е безценно.
Нямам какво друго да напиша по въпроса, опитах се да се абстрахирам от стереотипа и баналните есета и доклади по подобните теми. Всъщност е без значение, просто имах свободно време. А и Вие ме помолихте. J
© Коста Христов Todos los derechos reservados
"Жалко е, че смятам че нашият свят или по-конкретно нашата държава е пълна с хора, предимно меркантилни"-Да!Много е вярно, но не само за нашата държава...
" Защо децата на по 15 годинки пушат и никой не прави нищо по въпроса ? Защо се друсат, чукат и псуват като хамали ?"-Защото българия е синоним на Свобода.Затова харесвам държавата си.А кой според теб трябва да направи нещо по въпроса, който си изтъкнал? Тези "15-годишни " си имат родители нали така?Има една сентенция, която много харесвам и ми се струва подходяща за случая-"Ако искаш да промениш света, започни от своята държава.Ако искаш да промениш своята държава, започни от своя дом.ако искаш да промениш домът си, започни от себе си."
А това явление сред тийнеиджърите (като мен де) е станало толкова мащабно според мен, защото...ами стува ми се понякога, че сме като стадо овце Едната тръгва нанякъде и аидее-цялото стадо след нея
Ммм, почнах да ставам досадна, спирам с "разсъжденията" до тук