Мразя очите ти. Мразя тези разширени зеници, този мътен поглед. Мразя неговата зареяност и отчаяност. Мразя мъката и детската наивност, криещи се в него...
Защо го направи? Защо? Какво ти лиспваше, кажи ми?!! Кой те подтикна, кой? Кажи ми и ще го убия!!Кажи ми, защото ще полудея! Кажи каквото и да е!Кажи ми името си... не можеш, нали? Не помниш и него... Ти се изгуби, ти се забрави, забрави и мен и всички... В мига, в който прободе младата си кожа с острата спринцовка, ти се заличи като човек. Не можех да го понеса. Не можех да понеса слабостта ти, не можех да повярвам, че човека, който ме обичаше с цялата си душа, днес е без душа. Не можех да понеса липсата ти, защото, макра и тялом до мен, духом ти беше другаде. Беше в измислени красиви пространства, в щастливи измерения... И там беше цар! Да, там ти беше такъв. И избра дабъдеш първи сред врабците, вмсето последен сред орлите... избра си този живот и остана ниско, долу. Заточен, тъпчещ на едно място, изоставен...
А прдължаваше да ми ...