Стърчащите мачти на подредилите се на Голямата река кораби иронично наподобяват поредния зеленчук в неправилна форма, набоден от вечерната ни салата. Странното клатушкане на тези подредени в редица, заобиколени от малки корабчета баржи са в някаква изопачена реалност в едно полупрозрачно и призрачно нощно пространство. Те пътуват нанякъде и не успяват да достигнат своя безопасен кей в тази си нощ, а са останали в дремещо очакване на деня. Мъгливата реалност е лепкаво студено приветлива и недобронамерена към всички крачещи и забързани хора покрай почти безмълвните тъмни води на тази наша Голяма река.
Погледите на последните посетители в крайречната кръчма са нереално показващи своето щастливо очакване без да знаят какво е то и кога ще настъпи. Известното алкохолно опиянение помага на това ни усещане за някакво очакване на нещо, което дори не разбираме и не знаем какво е нито кога ще дойде при нас.
Нещата са разбъркани в такъв безочливо арогантен хаос, че дори неколкократните бързи опити ...