Има моменти в които се чувствам изгубена и пиша на себе си. Това е моят начин да спра времето...да се намеря отново и да продължа след това.
Въпроси, отговори и пак въпроси и пак отговори...Въпроси към нищото и отговори от нищото..
Случвало ли ви се е да се чувствате безпомощни, объркани и да не знаете как да продължите. Моменти, в които губите смисъла на съществуването си.Такива, в които искате да заплачете, но не можете. Искате да се усмихнете, но не знаете как. Струва ви се, че живота е една илюзия, която ежедневно подхранвате.
Театър, суета..глупост.
Опитвате се да избистрите съзнанието си, но не се получава. Хиляди мисли се блъскат една в друга. Хаос...но и липса на борба.
Толкова сте уморени, но хаоса в главата ви не ви позволява да си починете дори за миг. Изтощителна битка с нещо, което дори не знаете какво е.
Случвало ли ви се е да благодарите точно за тези моменти? Моментите, в които се докарвате до пълно изтощение. Психическо и физическо.
На мен, да. След такива моменти, вин ...