3 mar 2011, 20:50

„Човек е това, което сам се направи” - Жан-Пол Сартр 

  Ensayos » Filosoficas
19143 1 3
2 мин за четене

Една от съществените разлики между хората и животните е, че ние имаме съзнание, но въпреки това има нещо, което повечето от нас не могат да осъзнаят… можем сами да управляваме своя живот.

По целия свят има множество религии. По-голяма част от хората вярват в тях и това им дава сили да постигнат целите си. Но какъв е истинският смисъл на всичко това? Истината е, че когато човек се моли и истински желае нещо, той го постига, но не, защото неговият бог се е отзовал на молбата му, а поради съвсем друга причина…

Нашата мисъл… тя има честота, от това следва, че в пространството излъчва вибрации, които се възприемат от обкръжаващия ни свят. Точно чрез нея можем да контролираме своя живот, но веднага изниква един въпрос. Навсякъде по света има хора, които са болни, бедни, без семейство или работа… кой би искал да живее така? Всъщност никой… човек не решава сам да се разболее, да бъде блъснат от кола, да застане на пътя на куршум. Това се случва, защото мислите ни се делят на положителни и отрицателни. Именно те са определящи в каква посока ще се насочи нашият живот. Антъни Де Мело е казал: „Има само една причина за нещастието: грешни убеждения в главата ни, убеждения толкова разпространени, в които вярват хората, че не се сещаме да се запитаме за тях”.

Когато човек се роди, неговата личност все още не се е формирала. Порастващото дете получава своето възпитание и изгражда моралните си ценности. Постепенно с годините, под въздействие на обикалящата го среда, личността се завършва. Затова човек сам трябва да избира социалните си контакти, защото те също повлияват на пътя, който сме си избрали. Важно е да не забравяме, че освен да излъчваме вибрации, чрез мислите си, ние приемаме такива…

Всеки от нас притежава цялото знание, което му е нужно за контрола върху живота. Просто трябва да открием ключа за него. Доказателството се крие в експеримент, наречен „Ефектът на стотната маймуна”. През средата на миналия век на японски остров учени пускали на пясъка сладки картофи за маймуните. Маймуните харесвали вкуса им, но не и нечистотиите, които полепвали по тях. Една женска открила, че може да реши проблема, като измие картофите. След няколко години всички маймуни на острова миели картофите, преди да ги ядат. Най-изненадващото било, че този навик преплувал морето и скоро абсолютно всички маймуни от този вид усвоили знанието. Естествено числото сто е условно, но не и ефектът. Той действа и това означава, че всяка една позитивна мисъл, колкото и ограничена и недостижима да ни изглежда в даден момент, има огромен смисъл. Това означава, че ние никога не трябва да се отказваме, когато стоим зад нещо смислено и важно за нас… най-вече тогава.

Човек може да контролира живота си чрез своите мисли, мечти и амбиции. Той е като ненаписаната книга. Както авторът я дописва, така и човекът сам „пише” житейския си път.

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мислите трябва да са позитивни, но не мисля, че биха предотвратили едно, или друго неприятно събитие. Мисля, че е важно как минаваме през ямите и стръмнините на живота си. Повлича ли ни дъното в тъмната ни половина? Самозабравяме ли се, когато сме на върха и всичко е в розово? Имаме ли очи, за света около нас, или го въртим около собствения си център?...
    Смъртта, е част от живота- страшна е духовната смърт.
    Поздрав!
  • Така е. Мислите и думите се материализират, затова добре е те да са положителни!
  • Тц тц тц...Човек не може да контролира нищо...Той има властта и свободата единствено върху съдържанието на живота си - как да се развива, как да живее, дали да се ожени, дали да има дете и пр, но не и върху самият живот! Тъкмо обратното - човешкото битие е перманентно необезпечено - никой не знае дали в следващата минута няма да е мъртъв, дали няма да падне пиано на главата му ей сега, докато разхожда кучето, или по-страшно - дали точно в този момент трамвай не прегазва дъщеричката му...Животът е поредица от загуби. И каквото и да контролираме, и каквото и да избираме, властта върху живота не е наша, или поне - не е изцяло наша, не е наша в най-главното. По парадоксален начин излиза, че единственото, което е обезпечено и гарантирано със сигурност в живота е...смъртта. Защото нея определено ще я има, ще я има на 100 процента.

    Есето е повърхностно, но далеч не това е главният му недостатък...то е продукт на времето си. А времето отдавна вече е задминало цинизма, абсурдността, ужаса и безсмислието на писанията на отвратителни плъхове като Сартр.
Propuestas
: ??:??