"Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови"

Няма дете, на което да не са казвали "Не прави това", "Слез от там", "Не пипай онова". И съм сигурна, че няма дете, което да не мечтае да порасне и да прави каквото си поиска. И когато стане възрастен и се сблъска лице в лице с реалността,  осъзнава колко хубаво е било да тича на воля и да се радва на детската си свобода. Защото като малки имаме забрани, които много често нарушаваме и ни се разминава. Но когато пораснем и се оковем във веригите на отговорността, откриваме, че единствено в детските си години сме били истински свободни.
    Но пък няма как да бъда обективна, тъй като и аз като всички копнея за пълна свобода, когато ще мога да правя каквото си поискам. За момента, в който другите ще спрат да ми казват какво е позволено и какво не. Но за съжаление в живота на човек няма такъв момент. Макар и господар на себе си, той трябва да се съобразява с останалите и с техните правила.
    Понятието "свобода" съществува откакто свят светува и е претърпяло доста метаморфози, докато стигне до днешното "възможност да се извършва нещо без ограничения". И тук ми идва на ум друга дума, пряко или не, но все пак свързана със свободата. Анархия - пълна свобода на действията, безредие, хаос. Може би с право ни се поставят закони, които да спазваме. Може би е по-добре да притежаваме "ограничена" свобода в името на обществото. Общество, което със своите забрани и правила ни е стиснало в тягостната си прегръдка, от която измъкване няма. Общество, което ни спъва, докато се опитваме да се изкачим по стълбата на успеха.
    Има два вида свобода - свобода на тялото и свобода на духа. Чудя се коя от тях е по-важна? В миналото несъмнено свободата на духа е била на първо място. Но сега, в 21 век, за какво ти е духовно извисяване, щом не можеш да изхранваш семейството си? Чудя се и кое е по-лошо: да прекараш целия си живот между четири стени или да си "свободен", но да не можеш да сбъднеш мечтите си?
    Векове наред хората са воювали, били са поробвани и са въставали в името на свободата си. Самите ние сме ярък пример за това как копнежът за свобода окрилява душите и дава сили за нова борба. Три века Византийско владичество и пет века Османско иго... и сме запазили вярата, езика и обичаите си, запазили сме се като нация в името на свободата. Но колкото и да се връщаме назад към миналото, не можем да променим положението, в което се намираме и обществото,  в което живеем. Навсякъде сме заобиколени от закони, правила и норми, които трябва да спазваме. И колкото повече се издигаме в работата, в стремежа си да градим кариера, толкова повече забрани се изпречват на пътя ни.
    За да оцелеем в обществото, трябва да спазваме нечии чужди правила. И винаги ще има някой над нас, който ще ни казва какво да правим. Защото сме истински свободни до момента, в който навлезем в света на възрастните и се оковем във веригите на така желаната свобода.