„Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това."
Атанас Далчев
Животът е миг спрямо вечността. Низ от изгреви и залези - радостни и тъжни, незабравими и неповторими. Животът е игра на късмета - хвърлиш ли веднъж зара, връщане назад няма. Зима, пролет, лято, есен - отново и отново... а времето тече безвъзвратно бързо, че даже не остава на човек миг да спре и да се замисли за живота, да потуши огънят, който все още продължава да гори, даже след като есента е дошла, а лятото е казало "Сбогом!"
Човекът е нещо странно, необяснимо. Веднъж се смее, после е тъжен. Гледа изгрева, а плаче, вижда разбушувалите се вълни и мечтае. Може би, това е защото, ние - хората, имаме душа, а тя е тази, която ни кара да виждаме не чрез сетивата си, а чрез онези невидими нишки, които свързват нещата. Душата е сбор от всички наши чувства, от всички наши преживявания, от всички наши мечти. Но като се замисл ...