Човекът на Новото време като че ли малко се дистанцира от понятието „човек”. Всяко време си има своите ценности, но е по-важно каква е стойността им, съизмерена във времето. Може би това могат да го кажат не само съвременниците на едно поколение, но и наследниците му. Не, не възнамерявам тук да обвинявам съвременния човек, защото това е една типична българска черта – да казваш какво трябва да се свърши и как да се свърши, но само с бичуващата критика да се изчерпи всичко. Не, ще ми се да изложа как аз искам да виждам Човека на Новото време и изобщо Човека по принцип. И се надявам моите представи да не останат илюзорни, а да ги видя реализирани сред повече хора. Все пак трябва да вярваме в доброто.
Избирам да вярвам, че Човекът на Новото време ще се обърне към децата с истинска любов и грижа. Защото ако настоящият човек е човек на Новото време, то децата ни са хората на бъдещето, на нашето „утре”. Представям си родители, търсещи топлата и приятелска връзка с децата си. Представям си хор ...