Човекът е абсолютният господар в материалния свят, в който живеем. Сам избира ценностите си, а често избира и да не зачита чуждите. Може би единствената обща ценност за всички хора е свободата, но всеки я разбира по различен начин. Всичко останало е сблъсък на Вселени и суета, а в суетата си сме толкова съвършени. В делата и постъпките си можем да се питаме отделната човешка личност на кого е творение – на Бог или на дявола.

      Човекът е призван да бъде велик сам по себе си, да бъде смел, да открие заложената му божествена искрица и да я разпали до нивото на пожар, да се почувства и осъзнае като Божие дете, но да не забравя, че самият той е една голяма и необятна Вселена. Тази Вселена е в обмен и с другите хора. Понякога обменът е положителен, друг път – не. Важното е да не се стига до драматични сблъсъци, а да се приеме различието на другия и по възможност да се уважи. Не е необходимо да налагаме агресивно своята правота, защото в нечии очи тя може да изглежда безпочвена. Както се казва: „Нека хората бъдат прави, а ние ще сме щастливи.” Ако моята лична Вселена не съвпада с нечия друга, просто ще избера с този човек да ни се разминат пътищата. Не искам и не мога да вникна в душата на всеки. Не ми е работа. Това е моят личен избор.

      В моята лична Вселена аз избирам да бъда просто щастлива. Това е моята цел и моят идеал. Така казано звучи простичко, но всъщност като всеки идеал постигането му е изпълнено с много трудности и предизвикателства. Моите подходи за постигане на щастие са различни от на повечето хора навярно. Честно казано не зная как другите постигат своето щастие, не зная каква им е рецептата. Борят ли се за него или просто им се случва? При мен нещата например не стават без борба. Това ми е като запазена марка. И всъщност съм стигнала до извода, че в борбата има много чар, защото ни трансформира и изважда от зоната ни на комфорт. Само така можем да израснем.

    Борбата със себе си и със света е друга моя лична тема част от Вселената ми. За да е борбен човек, не е нужно непременно да бъде агресивен. Много хора бъркат борбата с агресията и си представят, че за да правиш революция, трябва да се лее кръв и да има трупове. Не! Борбата може да бъде осъществена и с любов. Не сте ли чували, че любовта е най-силното оръжие, след което не остават жертви? То е хуманно и съвършено, то ни доближава до абсолютната любов – Бог. Той винаги се бори за нас с любов и точно заради това Той е в центъра на моята лична Вселена.

      Човекът е в центъра на Вселената, а Вселената е Бог и съм щастлива, че съм в сърцето на тази всеопрощаваща и висша любов. Тази мисъл ми дава сили, напомня ми, че съм обичана и е моя изначална истина. Неоспорим факт, крепящ ме вече 30 години на тази Земя. Да знаеш, че си дете на Бог и че Той те обича безусловно, е най-красивото и трансцедентално усещане. Любовта си към мен Той не изказва с думи, а със закрилата си, която ми дава живот и щастие. В крайна сметка моята лична Вселена и всичко в нея гравитира около най-ценното – Бог.