Играете с живота на хората. С чувствата, страховете и болките им. Подхвърляте ги сякаш са една от онези играчки, които намаляват стреса. А дали ви е забавно?...
Това е въпрос с известен отговор.
Забавлявате се, харесва ви да употребите човек морално, физически... Решавате, че искате нова играчка и захвърляте предишната с лекотата, с която уж обичате, уж цените, уж изпитвате нещо изобщо. Как не мислите за този, който сте осакатили емоционално с уж обичане, с лъжи и грозни думи. Спите ли спокойно след поредната играчка - просто питам? Сещате ли се за болката в очите и разбитото сърце на човека играчка? Нима забравяте, че някой ден вие ще бъдете нечия играчка, ще боли и ще си спомните всичко и всеки... Ще усещате чуждата болка, впила се във вашата...