Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?
Мечтая за море от цъфнала ръж, което отразява усмивката на Слънцето и му я връща десетократно. Мечтая за мекия вятър, който разрошва стеблата им в детска игра и сякаш се опитва да им прошепне: "Ти гониш". Лудешки вихър и шумолящ смях на цъфналата ръж. Мечтая за птичета, които се носят високо, много високо в синьото небе. Те не забелязват нищо, а само чувстват порива да летят, да се гмуркат и издигат на фона на пухкавите облаци.
Мечтая за теб. Да си там в тази божествена картина. Да си едно видение, не реалност, а просто видение. Ти нямаш време и желание за моята реалност, но ела като мечта. Ела и постой.
Мечтая до нас да достигат напевните гласове на жените, работещи по полетата. Мечтая да усетя мелодията им по-жива от всякога, да вдига поглед и да знам, че там горе някой я слуша и се усмихва. Мечтая и ти да се усмихнеш. Мечтая една твоя усмивка. А песните им да ни обвиват, да ни опияняват.
Мечтая да прокараш ръце по стеблата на цъфналата ръж и да усетиш дните, които са минали, докато пораснат. Мечтая да усетиш Слънцето в тях и топлината му да се разлее по пръстите към сърцето ти.
Мечтая си, макар и нереален, да забравиш за твоята реалност. Мечтая да виждаш само това поле с цъфнала ръж. Да си представиш как нещата навсякъде са така красиви, да няма друго, освен това поле... Да поискаш да останеш тук завинаги.
Мечтая винаги да се връщаш тук, когато съм ти нужна. Мечтая да не съм ти нужна, да си добре. Мечтая да се усмихваш.
Мечтая за поле от цъфнала ръж, където да усещам уханието ти. Където един миг да е равен на хиляда. Където усещането за теб да е вечно. Където усмивката ти ще е вечна. Където погледът ти ще е вечен. Където ще си ти.
Мечтая за море от цъфнала ръж... Моят Рай... Мечтая за поле от цъфнала ръж... Моят Ад