Робърт Дал е бил прав, когато е казал, че “всички ние играем различни роли и често бързо преминаваме от една роля в друга”. В днешно време са малко хората, които показват истинската си същност. Всеки се крие зад своя маска и се страхува да бъде себе си и да покаже на всички какъв човек е. Защо живеем? За да се изградим и израснем като хора! И как ще покажеш на останалите какво си постигнал и какъв човек си станал след като се страхуваш да бъдеш истински? Не са ли тези маски и роли проява на слабост, та дори и срам? Всеки има лоши черти, но това не го прави лош човек. Вечното преминаване от роля в роля погубва истинската ни същност. Кара ни да забравяме кои сме в действителност. Всеки се опитва да се нагоди спoред ситуацията и обстоятелствата. Да бъде винаги на първо място. Без значение каква е цената – дори да загуби себе си.

 От вечното сменяне на роли и опити да бъдем някой друг, забравяме да бъдем себе си. Забравяме да бъдем добри хора и нараняваме тези, които ни обичат. Защото този, който те обича, те обича именно заради това, което си, а не заради това, което се опитваш да бъдеш. Живеят заради истинското ти “Аз”, а не заради човека, който останалите очакват да бъдеш.  Време е всички да разберем, че възможностите са рядкост и трябва да ги пазим. И не само възможностите за успех, а и възможностите да се смеем, да видим магията на света, да бъдем себе си и да живеем. Губим твърде много ценно време да се правим на нещо, което не сме и да се доказваме за неща, които не си заслужават.

Животът е кратък и трябва да го живеем както на нас ни харесва, а не както другите искат. Само тогава можем да го наречем “истински живот”, а не просто съществуване.