Всичко се случва толкова внезапно, докато осъзнаеш, вече правиш първата си крачка, посрещаш големия свят с широко отворените си детски очи, а той те обгръща като малко изгубено създание в един безкраен свят от много звезди. Някои излъчващи красота и блясък, а други са изпълнени с празнота и мрак.
- Татко ми казваше, че всички звезди са красиви, отвърна малкото дете. 
- Всеки ден, когато порастваш, ще виждаш все по-малко и по-малко звезди.
- Защо? - попита учудено малкото дете.
- Защото някой ден ще създадеш свой свят с още по-красиви звезди, защото другите ще започват да изчезват, за да намерят своя път, а ти ще имаш своя специална звезда, която ще е твоят сроден спътник в големия свят.
Това разказваше слепият старец, който се бе сгушил в палтото си в студената ноемврийска зимна нощ. Разказвайки на малкото дете, което бе застанало близо до него, за да чуе историята на един сляп старец, изгубил своята светлина в живота, дарявайки нова, на едно търсещо своята светлина дете. 

Бояна Маркова