Глупава ли съм да вярвам, че животът е прекрасен, и че все пак хората наистина могат да бъдат "ХОРА"?! Глупава ли съм да мисля, че всичката болка, която изпитваме, я изпитваме, за да ни се върне после с двойно повече щастие...?! Глупава ли съм да мисля, че светът и всички в него могат да бъдат много по-добри от това, което са..?! Че когато някой те нарани, след това може да осъзнае грешката си и да виждаш смисъла в прошката?!... Да мисля, че мечтите се сбъдват, стига да си ги пожелаеш малко по-силно... И да им дадеш начален тласък.. Глупава ли съм да искам да полетя, защото може би тогава забравяш всичко... Нищо не съществува и оставаш просто Ти... Сам със себе си... Глупава ли съм да си представям света като зелена полянка с разхождащи се зайчета и пеперудки по нея... И хиляди пъти тази представа да рухва... Но все още да вярвам, че може да бъде така... И да искам да е така... Глупава ли съм да си мисля, че хората могат да бъдат по-добри... И когато се опитвам да го обясня, да ми се п ...