Любов. Реших да започна есето си точно с тази дума, тъй като не смятам, че има по-подходяща. В днешното забързано ежедневие все по-рядко ни остава време да кажем „Обичам те”. За да успееш да поддържаш чувството все така живо, трябва да положиш много усилия и дори да загърбиш собствените си убеждения. Налага се да изолираш всякакви предубеждения и просто да се отдадеш изцяло на нея – ЕДИНСТВЕНАТА. Това е имал в предвид и Луи Арагон заявявайки, че да обичаш означава да излезеш извън предела на себе си.
Замисляйки се над неговите думи, аз предчувствам една горчиво-сладникава болка причинена точно от същата любов. Нима не е възможно, докато я търсим да изгубим себе си, как бихме могли да разберем кое струва повече - личността или любовта?! Предполагам, че е повече от възможно да се обезличим докато сме влюбени. Но предавайки се изцяло на другия, бихме могли да му станем безинтересни. За любовта са нужни двама, които изпитват удоволствие един от друг, но уви, сега сме се превърнали в себелю ...