По принцип съм си голяма комплексарка. Признавам си го. Дори и да изглеждам перфекно все си мисля, че изглеждам зле. Което винаги ми е било големия минус, не съм затворена, проблема е, че си мисля, че никои не ме харесва как изглеждам, а и какво очаквам, като самата аз не се харесвам. Нямам никакво хубаво мнение за себе си (в смисъл - за външния си вид). Но както и да е. Според мен човек трябва да се харесва, а и така ще накара и хората да го харесват. Защото няма значение какъв си, важното е да се обичаш. Което аз бих искала да мога да направя.
Като всеки нормален тинейджър и аз се влюбвам, и аз изпитвам разочарования. Наистина не знаех какво е любов, усетих я за първи път миналата година - в смисъл - на 2005 още няма 2 години, така че... но както и да е, продълйавам по темата! Несподелена е любовта от човека (който обичам) и правех опити за самуобийство, слава богу, неуспешни! Което сега ме радва, защтото се сблъсках едва ли не с края си и осъзнах, че на човек му е дадено да живее, и ...