Да станеш човек е изкуство
(есе)
Смъртта е универсална, всички умират, но не всеки живее. Същото можем да твърдим и за хората. Всички сме хора, но не всеки може да се нарече човек.
Никой не се ражда научен и знаещ. С много усилия, желание и силна воля е възможно да станеш човек. Но какви всъщност са човеците? Какво повече имат те от останалите?
Всеки има знания до някаква степен и всеки разбира значението на термина „човек” по различен начин. Дали когато се опитваме да сме съвършени, ние се доближаваме до желаната цел? Но нали всички рано или късно допускаме грешка. „Който е безгрешен, да хвърли първия камък” – е казал Иисус.
Човекът е творец на самия себе си. Той сам изгражда всяка малка част от своя характер и това го прави уникален. Човекът е перфектен, възпитан , толерантен и притежава морал. Умее да разбира и помага на останалите. Ако приемем термина „Човек” като сбор от положителни качества. То тогава може ли да се твърди, че във всеки един от нас има по малко от човека. Който чака да бъде събуден. Човекът може да притежава много неща, но и той е неспособен да постигне пълно съвършенство.
Всеки един от нас се смята за човек. Дали е възможно да бъдем наистина такива? Или това е само мит. Как трябва да живеем, за да постигнем това?
Дали аз съм човек, може би преценката на околните само ще определи. Дали ти си човек, сам за себе си се опитай да прецениш. Дали всички ние можем да се наречем така, това не е от толкова голямо значение, важно е да бъдем уникални сами по себе си.
Веселин Николов
© Веселин Todos los derechos reservados