Да чувстваш чувствата, да усетиш усещането, да се потопиш в гнева на гнева си, да докоснеш щастието с върховете на пръстите си, да подушиш неуловимия кислород, за да откриеш с поглед крайчеца на слънчев лъч, да намериш себе си - изгубения в свят на ненамерено щастие. Сравнявайки себе си, без да имаш друга база, освен тази на изгубения шанс в миналото. Всичко се сравнява до една малка сълза, всичко тръгва на нула от изплаканото щастие, до изстраданото съществуване.
Чувството да усещаш с всяка умираща клетка по върха на кожата си живота, любовта, смъртта, страданието, силата, болката... е несравнимо. Истинноста във всяка една напълно изречена лъжа, 50 на 50 - избираш това, което сърцето ти приема, мислите обработват, а действията превръщат в реалност. Безцелно да приемеш себе си - дявола, намесил се в чуждия живот, за да заживееш като такъв, какъвто другите не те приемат и сам себе си приемаш с горчиви глътки самота.
Пиеш до насита и все ненаситен ще умреш, защото търсиш това, което отда ...