Красиви очи с тъга на кръгове
рисувам в синьо и дълбоко,
сълзи като сталактити стърчат
и в ледеността си,
изключвам за болката в мен
за ударите върху мен
и за думите-камъни върху
лицето си младо и весело,
превърнато в гримаса,
изключвам за времето и ставам
стена от безразличие,
красиви очи, красива душа,
превърнати в стъклопис от
картини със злодеи.
Дали съм силна в това
да оцелявам?
© Ваня Иванова Todos los derechos reservados