Търсих те. Дълго време - ден, седмица, година. Търсих те всяка секунда, всеки миг. Взирах се във всяко лице и исках в него да видя теб. Търсих те във всяка усмивка, във всеки поглед. Търсих те в утрото и в мрака. Търсех те, но никога не те намирах и мислех, че всичко това е напразно. Тогава потъвах в самота. Когато не те откривах, животът ми губеше смисъл. Защото когато си сам, когато няма кой да те прегърне, когато никой не би ти подал ръка, болката от празнината те задушава. И така до кога? В този миг имаш чувството, че тази самота ще е вечна. Но не... А може би след тъгата идва щастието, след сълзите идва усмивката, след самотата идва любовта. И ето...
Един ден те видях - случайно, необикновено. Но дали това беше ти? Дали ти беше човекът, който толкова дълго търсех? Дали ти щеше да успееш да докоснеш ледената ми душа, за да я разтопиш и да я накараш отново да живее? Дали ти щеше да бъдеш истински или и ти щеше да разбиеш сърцето ми? Тогава изпитах страх. Страх от любовта, която ме с ...