1.

Човешкият разум е като необятния величествен космос...

2.

Рядко може да се възприеме какъв е човекът в действителност, по-скоро е относително, поради ред субективни причини.

3.

А дали, когато човек не е разбираем, не е изкуство на разума, за да бъде защитен човека от хорските лица, които скитат из площади и улици... Да си неразбираем е ценно богатство на човешкото Аз... като се подчинява на вродения егоизъм...

4.

Защо не поговорим за свободата на човека да бъде ЧОВЕК? Каква форма на свобода съществува?

5.

Ако човек остане само за миг, сам със съзнанието си... Какво би променил след като отвори очи? Какво ще видят очите му? Какво ще разбере за себе си...? И какъв въпрос би задал човекът за себе си...?

6.

Ако можеше да се купува любовта с пари, то тогава няма смисъл да съществува човекът като ЧОВЕК, а просто щяхме да бъдем заменени с КУКЛИ...!?

7.

Дори е изкуство понякога човек да бъде сам... И за частица от минутка от неговия живот...

8.

Едно от изкуствата на еволюцията... родила човек... А човекът... Кой е той? Изкуство ли е човешки тела и разум да общуват...!? Изгубена екзистенция на човешката философия, търсеща частиците, изгубени от човешката психология на разума...!

9.

Една част от нас е изгубена... разума... единствено, което виждам аз са човешки фигури... заприличали на декори и в комедия със смях... а смеха не го чуват човеците, единствено хорските тълпи... 

10.

Комедия като метафора, а истината е, че комедията е ирония, очертала мирогледа на разума... и съществуването на хаоса е моментна постановка на комедийни постановки... а ние бягаме...

11.

С бягство - човек единствен, може би пак самотен, но не е грешка, че избрал да бяга и да бъде сам... единствен сред хорските силуети, с една цел да бъде човек...!

12.

Хайде, искам да чуя на хората гласовете... ! Нека човеците с мълчание да просълзят очите на хорските лица... !

13.

Как би изглеждало лицето на човек, ако подсъзнателно е тъжен, а чужди очи да виждат усмивката на лицето...?

14.

Всяка човешка личност оставя не дописана човешката история... Продължението й следва да прочетат детски очи, за по-доброто бъдеще на човечеството...!

15.Измислени герои постоянно се "раждат" от човешкото съзнание, но само един герой е реален и истински, единствено ЧОВЕКЪТ...!

16.

Кой човек би пожелал да се изправи лице в лице със съдбата...?

17.

Аз да променя света? Не възможно е! Дори човечеството не би могло да промени изцяло т.нар. "свят", защото света е едно голямо човешко лице - очите на лицето са с различни цветове... Усмивката на лицето е няма... Ако човешкото лице затвори очи, то страха да отвори очите ще е голям... !?

18.

В повечето случаи човечеството живее в пълна заблуда, като постоянно си мислим, ние хората - що за социални същества сме...?

20.

Това, което e важно за човекът - да съумее да съхрани човешките ценности, да възприеме адекватно това, което нарича живот, разумът е главна частица от човешката душа и неизменна структура на човешката психология...

21.

Свободата да обичаме, свободата да бъдем себе си, свободата да вярваме в това, което силно чувстваме и искаме да постигнем, като цел в съзнателния живот, свобода да бъдат искрени чувствата на човеците, свобода е да изказват с чистия разум думите "обичам те"...

22.

Чистият образ на човека...! За да бъде човек...!

23.

Животът е малка пространствена сфера... Ние се раждаме от Живота... Животът е различен момент, за всеки човек... Животът е прекрасен... без посока и край...!

24.

Да повярваш в себе си, т.е. да вярваш в разума...

25.

Парите са купчинка хартийки - днес ги има, утре ветровете разпиляват купчинката... а след това каква ще е съдбата на човечеството?

26.

Ето къде се крие тайната на креативното богатство на човека - перото и човешкия разум... Нека да е различна всяка човешка история, чийто край да завърши с усмивка на детски лица, които ще прочетат недописаните човешки истории...

27.

И... Когато творческите личности са "чужденци на обществото", именно тогава е нужен баланс, за да бъде живо обществото...

28.

За човеците... Скрити в техните книги... !

29.

Зима е... Студ... Сковаване на емоции, заледяване на мечти... Летаргия на усмивки... Фонът сив, площадите, улиците тихи, без присъствие на човешки силуети... Защо ли?

30.

Полемичните диалози са в основата на Елементарната философия, която заражда екзистенциалната независима философия. Вследствие при което всяка една личност може да се приеме като независим философ. Да завържем очите на разума... Начало на играта, озаглавена "Трактат на комбинативната философия на човешкото съзнание..." Преминавайки в различни нива на трудност... но само едно ниво може да достигне разума... Нека в игра на мисли да се изправят един срещу друг хора и човеци... !? 
31.
Страх ме е когато всеки ден виждам човешки кукли...! А къде са човеците - от плът и кръв...?
32.
Къде е любовта?
Къде е обичта?
Къде са чувствата?
Навярно и тях ги е страх от човешките кукли...?
33.

Колко ли самотни сърца има в човешките души...? Колко ли самотни чувства са наранени...? Колко ли пъти любовта поема тежестите на болката и страданието, насъбралите сълзи в очите на човешките души... ?

34.

Любовта е само една и веднъж се ражда... Но е толкова мъничка любовта, колкото е една дъждовна капка в океана...

35.

Тъга и мъка... единствени свидетели и герои на човешката съдба... Когато е тъжен човекът може да е усмихнат, пред очите на хората, но когато се погледне в огледалото вижда просълзените очи... Сълзите са белег от болката и страданието, които е изпитал след раздялата на любовта... Само едно сбогом... И в тишина заспива сърцето, а съзнанието будно... А тялото...?

36.

Бъди над другите. Не позволявай хорските тълпи да бъдат съдници на твоя живот - ти бъди техен съдник...! Те са само хора, а ти човек! Бъди човек!

37.

чувствата не са като кукла на конци - когато човек си пожелае да ги разкъсва и после да се опитва да сплете отново куклата - няма да е същата, така както се случва в живота и в любовта...!?

38.

Трудно ще бъде да победя онова, с което продължавам да се боря... Илюзии, мечти, разпиляни в различни посоки - доверие... Единствено на себе си... това ще ме спаси... И нека отново да бъде както преди - мълчание... А след време, това, което ще споделя - написаното на белите листи - ще бъде ясна истината... Онази истина, която някъде из между редовете се крие, но навярно кой ще прочете думите в изречения...?

39.

И за това отново ще се доверя на себе си, впрочем единствено ще остана с компанията на листовете хартия...!

40.

Отново съдбата може би ме подведе...!

41.

Но думите на един писател не са достатъчни, за да сподели творчеството на друг писател, защото се оказва, че писателите - живеят под един покрив - разума...

42.

Философията не е наука, тя е за всички и в нас, в нашето съзнание. Философията е художник на разума, постоянно рисува с различни цветове моментите и събитията на всеки човек, който се възприема като ЧОВЕК, при условие, че съумява да разбере, че е съхранена у него човешката ценностна система - която е съставена от множество нишки, приличащи на мрежа, като всяка една нишка обрисува в съзнанието на човека неговите моментни събития от живота, всяко едно негово действие, мислене се изобразява като картина, която в подсъзнателно ниво вижда неговите образи, но с различни цветови гами...

43.

Наистина стотици хиляди, милиони стихове да бъдат изписани на листовете за едничката любов и обич - няма да са достатъчни, защото любовта е голяма и необятна за чувствата и голяма загадка за влюбените, за тяхната любов, обич и щастие, за да бъдат обичани... Дори и след раздяла - любовта им прощава... А те, дали ще си простят един на друг...?