Вали. Дъждът отмива грозните спомени. Но белезите от раните ми остават. Не мога да мисля. Сякаш нещо е попречило на мозъка ми да работи правилно, но нищо. Днес аз избрах смъртта. Но нали хората казват, че има живот след смъртта дано той да е по- добър и не толкова лицемерен. Сега облечена в бяла рокля. Очаквам смъртта да дойде. Но дали ще дойде или това е моята поредна илюзия?! На искам повече този живот оказа се толкова сив и изпълнен само с тъга. Не искам този товар който нося на плещите си, да ме контролира. Искам да го изхвърля. Но едва ли ще мога. Така се е впил в мен. И като за последен  ден пред мен има една жена: красива, с дълбоки черни очи, облечена в черно може би чака моята смърт. протегнах ръка да я докосна, но тя изчезна. Когато най ти трябва някой, него го няма.