„Новото начало" - мит или реалност? Можем ли да започнем ей така на чисто, когато си решим, самозалъгваме ли се, че сме способни да се променим или въпреки всичките си отчаяни опити, рано или късно повтаряме старите си грешки за пореден път... върволица от въпроси, търсещи точния отговор...! А отговорът, той е някъде там дълбоко в нас. Да започнеш на „чисто" звучи много добре и  най-вече звучи много, много лесно, но всички знаем, че не е така в действителност! Да се промениш, означава до някаква степен да се откажеш от част от себе си, може би понякога тази част е твърде съществена и откажеш ли се от нея, не е много сигурно дали ще можеш да продължиш нататък и да го направиш, няма ли да изгубиш себе си някъде по пътя към постигането на съвършеното си „аз". Пък и кой ни гарантира, че така нареченото „ново начало" няма да е поредния ни провал. Оказва се, че „новото начало" е почти мисия невъзможна... поне за повечето от нас. Изисква се не само да си кажеш: „Вече няма да правя така, или няма да казвам това... няма да бъда такава... и така нататък... изисква се и много воля за да го направиш, за да се промениш, най-вече мисленето си. Промяната във всички случаи е развитие, но е важно и накъде клони то - нагоре, напред или те връща назад...!!! Едно обаче е сигурно, за да осъзнаеш нуждата от „ново начало", си осъзнал първо грешките си, признал си пред себе си собствения си провал, което е половин победа, защото дори и да е само мит „новото начало", то не е мит, че грешим и че повтаряме грешките си, а то -„новото начало" е част от отчаяния ни опит да се поправим, да извървим пътя отначало и този път, ако е възможно без да се препъваме  на всяка крачка! Така че защо не спрем да повтаряме от: „от утре...", да започнем от днес, нека не се увещаваме повече, а просто да действаме... Всяка нова  минута е нов шанс да се поправим, да се усъвършенстваме, да ставаме по-добри, защо просто не млъкнем и не се възползваме от шанса... от шанса на живота си!!! Живеем във време, в което на практика, всеки може да постигне всичко. Замислете се колко сме облагодетелствани в това отношение в сравнение с предците си. За нас дори държавните граници, разстоянията, езиковата бариера не представляват никакъв проблем. Прадедите ни от Средновековието са били силно зависими от прослойката в обществото, към която се числят, а ние имаме реална възможност да изградим живота си точно такъв, какъвто винаги сме искали и всичко това зависи само от нас самите. Днес съвременната жена може да бъде каквато си поиска. Ролята е наш личен избор. Днес никой не иска от нас само да раждаме деца и да се въртим в кухнята, днес имаме възможността да станем онази, която винаги сме искали. Ако не те интересува семейния живот и искаш кариера, ами работи, ако ти е приятно да се грижиш за шест деца и един съпруг - давай, изборът е в наши ръце! А дали го правим, дали не избираме сами по-лесния път,  само защото идеалите от времето на бабите ни са ни твърде чужди? Ако трябва да работиш пет години, за да постигнеш мечтата на живота си, нима не би работила толкова време... ами не, не би го направила ако знаеш, че има и много по-лесен начин да постигнеш заветната цел. Естествено по-лесният начин не винаги е най-приятният, но пък е най-краткият, а често пъти е и не особено морален. Колко от нас биха избрали първия  и колко втория начин, целта винаги ли оправдава средствата или зависи от средствата? Защо станахме такива материалистки, в крайна сметка никоя от нас не се ражда с гравиран долар на челото... Ние не сме такива по начало, ние ставаме такива с времето, но защо? Защото днес всичко се продава, всичко е стока!!! Стига да си вървеже,н всичко ще е наред. Пък така и на мъжете им е по-лесно. Замислете се колко по-лесно и бързо е да купиш Chanel №5 на любимата, отколкото да се потиш цял ден в опити да съчиниш за нея стих например или някакво любовно обяснение!!! Мъжете се оплакват, че жените се радват само на материалното в живота, което самите мъже осигуряват  на жените си. Системата е стара колкото света - печели този, които предлага повече... като на търг. А какво търси всеки уважаващ себе си мъж с положение, замисляли ли сте се какво му е по-необходимо на него - брошка или жена? Той няма нужда от примерната домакиня, която да върти по десет вида баници на ден и да му прави компоти - не, той има нужда от фина елегантна, подържана жена с нужната интелигентност, разбира се... Единственият начин обаче този мъж да има до себе си тази жена е като я купи, не с какво да е, а със скъпи бижута и дрехи!!! Няма нищо лошо във всичко това, просто не всички сме от тая порода, просто не всички мъже са такива и не навсякъде има такива жени. Не всички се продаваме, поне все още не... времето ще покаже докога ще е така! Твърде често обвинявам за това, което ми се случва времето и света, в които живеем, не знам дали съм на прав път като го правя, но никой не може да отрече, че има някакъв фалш в ценностите, които се опитват да ни насадят разни екранни величия. На моменти имам чувството, че се задушавам сред целия този блясък, лъхащ от екрана и страниците на всяко долнопробно списание. Това, което ни показват от там, просто  не е реално... Не знам как е възможно на света още да има хора, които възприемат всичко това като чиста монета. Лицемерието и фалшът са твърде удобни оръжия, за да се заблуди уважаемия зрител, но докога може да се поддържа илюзията за перфекционизма на звездите? Фалшификатите завладяха света ни с бясна скорост, въпросът е докъде ще стигне съвременният свят в желанието си да ни предложи лъскавата си обвивка. А какво се крие под нея? А отговорът, той е навсякъде около нас, крие се в силиконовите пазви  на фолк певиците, в пластичната хирургия, изкуствените нокти, лещите за очи, перуките и тоновете грим, зад които се прикриваме ежедневно. Толкова ли не се харесваме, че предпочитаме да се обвием в изкуственост или просто такива са модните тенденции? Докато за звездите целия този блясък е само поза и начин да се продават, то за обикновените хора е начин да им подражават, да се доближат до образа на кумира си. А необходимо ли е това? Защо ни е  да се оприличаваме на някого, пък бил той и Лео Ди Каприо, защо просто не бъдем себе си и какво, ако си леко оплешивяващ мъж на средна възраст или домакиня с целулит. Може би просто трябва да спрем  да се заглеждаме по модните канали и да осъзнаем, че всичко, което ни се представя е просто въпрос на добър маркетинг и нищо повече. Време е да се научим да различаваме добре премерения фалш от реалността и да оценяваме естественото, защото фалшификатите станаха прекалено много. Светът постепенно се превръща в развъдник на изкуственото, за съжаление обаче ние сами сме си виновни, защото ние допуснахме да стане така. А ако случайно някои реши да ме потърси след като прочете това, може да ме намери в страната на естествените хора...!