Добре дошъл в реалността!
Объркани мисли се разпиляват в съзнанието ти.....фиксирал се варху онази точка от стената празният ти поглед те въвлича във някаква илюзиорна реалност, но тя е само там-вътре в ума ти...Слухът ти долавя единствено тиктакане от някакъв часовник, но за теб едва ли вече има смисъл адекватната оценка, че времето ти изтича...Само след секунди всичко там в ума ти ще рухне и в умопомрачението си трезвите мисли ще те връхлетят, погледът ти ще започне да блуждае, да разпознава предметите около теб, а слухът ти ще започне да долавя и други грозни звуци...Добре дошъл в реалността!
Ставаш от леглото сграбчваш първата връхна дреха която ти попада и тряскаш вратата на твоя си измислен свят... С всяко едно стъпало надолу усещаш, че няма къде да отидеш и все пак излизаш навън... Добре дошъл в реалността!
Там на улиците се разминаваш с хора – тъжни или весели сами или с някой друг, но ти се различаваш по нещо от тях...Това не е твоят свят и там сред всичкия шум и суета се чувстваш празен, няма нищо, което да сграбчи вниманието ти, не изпитваш желанието нещо да се запечати в съзнанието ти, за теб са ненужни спомените и чувствата, защото си една незначителна малка карфичка в онзи, другия свят.... Добре дошъл в реалността!
Вървейки усещаш как студът смразява всяка частичка от тялото ти... Искаш да се върнеш обратно, да избягаш от всичко това, чувстваш се толкова незначителен и невзрачен, но ти си само част от тълпата в този свят, в него няма място за капризи или се примиряваш или ще бъдеш принуден.... Добре дошъл в реалността!
Ставаш все по разсеян, покрай всички тези размисли губиш представа къде си...Забързани минувачи се блъскат във теб, ти се отдръпваш настрани и спираш...Започваш да наблюдаваш заобикалящото те пространство, но сякаш нищо не виждаш...Искаш си твоят филм макар и с празна лента, но в този чужд за теб свят няма негови прожекции...пък и монолозите ти едва ли биха заинтригували някой...Техните филми са разкошни с красиви герои..,а тук ти си грозен, тук ти си никой. Добре дошъл в реалността!
При последната мисъл стомахът ти се свива и от цялата безсмисленост на този свят започва да ти се повдига...решително поемаш обратният път, започваш дори и да тичаш..Не искаш да останеш и секунда повече на това място...Добираш се най-сетне до вкъщи затваряш вратата и я заключваш след себе си...Шизофренични видения от преживяното блъскат в гърдите ти...,ти стоиш насред стаята задъхан, това е твоят свят, ти си неговият център и.....за да не те боли повече по-добре не се връщай към Реалността!
© Ади Todos los derechos reservados