Луда съм. Наистина е така. Е да, не съм регистрирана, нито диспансеризирана в лечебно заведение, но определено съм луда. Така мислят хората. Всъщност не хората – мъжете. Луда съм, защото казвам каквото мисля, защото не ми пука за последствията, защото знам какво искам всъщност. Да, наистина го знам, колкото и невероятно да звучи. Прието е, че жените не знаят какво искат всъщност или просто не са сигурни в желанията си. Може, но аз зная и това не ми помага особено. Когато знаеш какво искаш и как да го постигнеш, това буди подозрение, страх и веднага ти лепват име – Лудата. Луда съм, защото говоря каквото си искам, защото не мога да флиртувам, да лъжа и да се преструвам на слаба. Не съм такава. Аз съм силна, мога да се справя със всичко. Не ми трябва мъжко рамо, на което да се опра. Разчитам само и единствено на себе си. Трудно е и е тежко. Понякога е и самотно, но пък нали съм луда. Тези неща не би трябвало да ми правят впечатление. Какво ли разбирам аз? Понякога съм вулгарна, злобна и ...