Кой е другият в моя живот? – роднина, приятел, всички непознати, с които се сблъсквам ежедневно в магазина, на улицата... Или пък другият в моя живот е моето вътрешно Аз, частица от душата ми, която в трудни моменти ме мотивира да продължа, вътрешен глас, който ми нашепва как да действам, в каква посока да поема!?
Но дали не става въпрос за едно и също? Защото ако си задам въпроса „Кой съм аз?“, какво бих отговорила – аз съм човек, жена, дещеря, сестра, съпруга, приятелка, учителка, непозната и т.н. Всички останали около мен също са човеци, мъже/жени, дъщери/синове, братя/сестри, съпруги/съпрузи, приятели, учители, ученици и какво ли още не... Така че, аз и другите не се различаваме много, на пръв поглед. Но отвътре сме различни. Целите ни са различни, стремежите ни, мечтите ни, емоциите ни, вярванията ни. Не можеш със сигурност да твърдиш че познаваш някого или че го разбираш. Не можеш на 100 % да си сигурен че знаеш какво би направил някой друг в определена ситуация. Не можеш да знае ...